Най-голямото село у нас по население с настоящ адрес се намира на 18 км югоизточно от София
Най-голямото село у нас по население с сегашен адрес се намира на 18 км югоизточно от столицата, край автомагистрала " Тракия “. Това е село Лозен, което е част от район Панчарево и през днешния ден Sofia24.bg ще ви опише за него. Създадено е посредством обединяването на някогашните села Горни Лозен и Долни Лозен през 1955 година. То е най-голямото село в България по население с сегашен адрес – 6181 души, и второ по население с непрекъснат адрес – 6014 поданици към 15 септември 2022 година след силистренското село Айдемир, пспоред Уикипедия. С население над 6000 поданици, село Лозен е по-голямо от съвсем 150 български града.
Селото на север граничи с Казичене, на изток със с. Нови хан, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в полите на Лозенската планина, измежду най-високите стопанско усвоени елементи. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра. През селото протичат 6 дребни рекички, чийто дребен отток се ускорява със снеготопенето и понижава през пролетно-летните месеци.
То се намира в полите на Лозенската планина, която предлага красиви гледки в отдалеченост към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От връх Половрак се вижда язовир " Искър “. Половрак е третият по височина връх в Лозенската планина, висок е 1182 метра.
Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите " Св. Спас “, " Св. Димитър “, " Св. Петър и Павел “. До 1900 година " Св. Спас " е бил мъжки манастир, само че по-късно се преобразува в девически. Днес той е настоящ и е населяван от монахини. Стигането до манастира става за към 40 минути от последната спирка на рейс номер 5 от базата на БЧК, която се намира в селото. Любопитно, че манастирът е бил средище на националноосвободителното придвижване, като в него е отсядал даже Васил Левски.
В самото село има три настоящи черкви, сред които е и най-новата " Св. Атанасий “, построена с дейната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма " Св. Николай Мирликийски “. Средствата за строителството на храма са напълно от дарения на частни лица, прави се изографисването на храма по стратегия " Култура “ на Столична община.
Селото се обслужва от 2 автобусни линии на столичния Център за градска подвижност: 5 и 7. Автобус 5 свързва селото с метростанция " Цариградско шосе " и автостанция " Гео Милев " в София, за половин час. Автобусната линия е една от най-редовните крайградски линии в цялата страна - движи се целодневно на период от 15 минути в делник, в предпразник и празник на 30 минути. Автобус 7 - линията работи единствено в делнични дни на период от 2-3 часа и свързва селото с гара Верила - посока Елин Пелин и гара Искър в столицата.
Селото на север граничи с Казичене, на изток със с. Нови хан, на запад граничи със село Герман, а на юг с Лозенската планина. Разположено е в полите на Лозенската планина, измежду най-високите стопанско усвоени елементи. Надморската височина на селото е от 643 до 775 метра. През селото протичат 6 дребни рекички, чийто дребен отток се ускорява със снеготопенето и понижава през пролетно-летните месеци.
То се намира в полите на Лозенската планина, която предлага красиви гледки в отдалеченост към Витоша, Плана, Рила, Вакарелска планина, Стара планина, както и цялото Софийско поле. От връх Половрак се вижда язовир " Искър “. Половрак е третият по височина връх в Лозенската планина, висок е 1182 метра.
Неизменни забележителности на покрайните на селото са манастирите " Св. Спас “, " Св. Димитър “, " Св. Петър и Павел “. До 1900 година " Св. Спас " е бил мъжки манастир, само че по-късно се преобразува в девически. Днес той е настоящ и е населяван от монахини. Стигането до манастира става за към 40 минути от последната спирка на рейс номер 5 от базата на БЧК, която се намира в селото. Любопитно, че манастирът е бил средище на националноосвободителното придвижване, като в него е отсядал даже Васил Левски.
В самото село има три настоящи черкви, сред които е и най-новата " Св. Атанасий “, построена с дейната работа на Свещеноиконом Цанко и Църковното настоятелство към храма " Св. Николай Мирликийски “. Средствата за строителството на храма са напълно от дарения на частни лица, прави се изографисването на храма по стратегия " Култура “ на Столична община.
Селото се обслужва от 2 автобусни линии на столичния Център за градска подвижност: 5 и 7. Автобус 5 свързва селото с метростанция " Цариградско шосе " и автостанция " Гео Милев " в София, за половин час. Автобусната линия е една от най-редовните крайградски линии в цялата страна - движи се целодневно на период от 15 минути в делник, в предпразник и празник на 30 минути. Автобус 7 - линията работи единствено в делнични дни на период от 2-3 часа и свързва селото с гара Верила - посока Елин Пелин и гара Искър в столицата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ